Ако погледнете графиката под този текст, ще видите две линии. Едната се движи сравнително равно и спокойно, това е средното ниво на неравенство в ЕС. Другата линия обаче прилича на стръмна планина, която от 2010 г. насам се катери нагоре. Това е Коефициентът на Джини в България. Коефициентът на нашето разслоение. Зад този термин „Джини“ се крие диагнозата на едно дълбоко, разкъсано социално бездушие. През 2025 г. България отбелязва най-високите стойности на индикатора от всички държави-членки на ЕС-27.
Чели ли сте „Машината на времето” на Хърбърт Уелс? Там човечеството се е разделило на два напълно различни вида. Едните са изтънчени, богати същества, живеещи в слънчеви градини на повърхността, а другите са груби, забравени подземни работници, които поддържат машините на първите в пълна тъмнина. Когато бяхме деца, това ни изглеждаше като далечна фантастика. Днес, гледайки разликата между България и Европа, виждаме как счетоводният неолиберализъм бавно превръща родината ни в този зловещ декор.
Макар България по Конституция да е социална държава, на практика, преразпределя националното богатство доста неуспешно. ОИСР поставя много слаба оценка на България за състоянието на данъчната и трансферната ни система. Ние не инвестираме в хората, ние инвестираме в празни отчети. Когато едно момче в малко провинциално градче няма достъп до качествено образование, когато една самотна майка трябва да избира между лекарства и учебници, ние не просто губим статистика. Ние губим човешки капитал. Изтриваме бъдещи инженери, лекари и учени само защото счетоводната система в София е пресметнала, че социалната подкрепа е „излишен разход”, който разваля фискалния баланс.
Екип на ЦСИС